Ароматните азиатски подправки
Азиатската кухня е комбинация от аромати и усети, които рядко могат да се срещнат другаде по света. Надали има човек който да не пробвал японския специалитет суши, китайския ориз или деликатесите на индийската кухня. Уникалният усет на азиатската кухня се дължи най-много на умелото потребление на нейните подправки. Ето някои от най-разпространените:
Ароматен и експресивен, джинджифилът прибавя специфичен усет към азиатските пържени ястия, както и към доста плодови и зеленчукови гозби.
Джинджифилът е коренът на растението джинджифил, който пораства подземен и има твърда, набраздена текстура. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или алена, в сходство с разновидността му. Той е затрупан с кафява кора, която според от това дали е спретнат узрял или не, може да е дебела или тънка.
Джинджифилът произлиза от югоизточна Азия, чиито кухни към момента всеобщо употребяват тази фалшификация. Той се загатва в писанията на античен Китай, на индианците и на страните от Средния Изток. След като римляните придвижват джинджифила от Китай преди повече от 2000 години, известността му се централизира в регионите по Средиземноморието, само че през междинните епохи става прочут и уважаван и в останалите елементи на Европа.
Босилекът е мощно благоуханно растение, чиито листа се употребяват като фалшификация за най-различни типове храни. Босилекът се е трансформирал в една от най-разпознаваемите билки в света, откогато сос песто, който съставлява примес от босилек, борови ядки и сирене пармезан, става необятно известен.
Босилекът има кръгли, островърхи листа в зелен цвят. Съществуват повече от 60 разновидности на босилек, които се разграничават в известна степен по външен тип и усет. Докато усетът на сладкия босилек е чист и изострен, други сортове, също оферират неповторими усети: лимонен, на анасон и на канела.
Босилекът пораства в доста райони по целия свят, само че първите места, където се е появил са Индия, Азия и Африка. Той е присъща фалшификация за доста кухни по целия свят, в това число италианската, тайландската, виетнамската и лаоската кухня.
Заради женското си име кардамонът в Южна Индия получил прозвището „ Царицата на подправките ”. Кардамонът е екзотична фалшификация, която намира голямо приложение в източната кухня, а също по този начин и в лекуването на някои здравословни неразположения.
Кардамонът е антична фалшификация, като в Индия е добре прочут стотици години преди началото на новата епоха. Тази характерна фалшификация произлиза от тропическите джунгли в Индия, Шри Ланка, Малайзия и Суматра. В Европа е импортирана за първи път към 1200 г, само че истината е, че на Стария континент кардамонът се появява още с комерсиалните кервани от Изтока към Древна Гърция и Рим.
Дори Хипократ разказва растение, виреещо в Южна Индия и достигнало Древна Гърция и Рим с помощта на търговията с Изтока. Още в началните стадии от разпространяването си кардамонът е бил фамозен с разнообразните си изгоди за индивида. Освен, че му се носела славата на афродизиак, той бил прилаган и в парфюмерийната промишленост.
Лимоновата трева, наричана още цимбопогон съставлява многогодишно тропическо тревисто растение от семейство Житни. Има остри високи листа, пораства на гроздове от стебла. Достига височина до 15 см. Родината на лимоновата трева е Индия, само че се отглежда и в Шри Ланка, Индонезия, Африка, Бразилия и Гватемала.
В годините се постанова като една от най-използваните подправки във виетнамската кухня и тайландската кухня. В наши дни всеобщо се култивира в Калифорния и Флорида. Тя последователно навлиза и в европейската кухня, като славата й скоро ще бъде международна. Лимоновата трева спада към ароматните многогодишни треви, с доста мощен лимонен мирис.
Кориандър - за подправянето на разнообразни ястия се употребяват всички негови елементи - от листата до корените. За разлика от европейските страни, където може да се срещне по-често като суха фалшификация, на азиатските пазари той се продава в свеж тип.
Кориандърт се смята и за фалшификация, и за билка, защото и семената, и листата му се употребяват за добавяне на спомагателен мирис на ястията. Пресните листа са по-познати като силантро и имат доста мощна аналогия с италианската фалшификация магданоз. Но това не е учудващо, защото и двете са от един и същи растителен тип - Umbelliferae.
Куркума - Доскоро употребена единствено за боядисване от будистките монаси, тази жълтеникава фалшификация от години намира необятно приложение в азиатската кулинария.
Куркумата е обичайно наричана индийски шафран, защото наситеният й жълто-оранжев цвят е подобен с този на почитания шафран. Тя е употребена като фалшификация, лековита билка и текстилна багра. Тази билка е с доста забавен усет и мирис. Нейният усет е лют, топъл и горчив, до момента в който ароматът й е лек и припомня на портокал и джинджифил.
Куркумата произлиза от Индонезия и южната част на Индия, където се създава в продължение на повече от 5000 години. Арабските търговци вкарват куркумата в Европа през 13-ти век, само че през последните години става известна в западните култури. Голяма част от тази известност се дължи на последните научни проучвания, които потвърждават нейните лечебни свойства.
Уасаби е прочут като японски хрян. Той е тип японска фалшификация със светлозелен цвят. Уасаби е постоянно във тип на горчица със мощно пикантен, само че относително временен усет. Уасаби е пикантен зеленикав сос, който се сервира към суши и сашими. Той е доста присъщ за японската кухня. Ако сте феновете на чили соса, то ще оцените уместно и уасабито. Особено в през зимата, когато този сос може да бъде доста потребен срещу грип и простуда. Нека разберем какво трансформира уасабито в толкоз известен артикул при готвене и поднасяне нахрана!
Уасаби се прави от растение, наподобяващо хрян и обичайно и най-често се употребява за овкусяване на суши. За разлика от сосовете, които са основани на дестилат от чили, лютивият резултат на асаби е временен.
Соевият сос е обичайната хранителен артикул, произхождащ от Източна Азия. Историята на соевият сос стартира в Китай преди хилядолетия. Поради религиозни аргументи китайските монаси заместват месото и млякото с артикули от соя.
Първоначално от соя се приготвяли вегетарианско мляко, сирене (тофу) и несъмнено, соевият сос. Фактите сочат, че преди 2000 години технологията за подготвяне на соев сос е пренесена в Япония. Традиционно соя се отглежда в Югоизточна Азия, а от там е публикувана в Русия и след това в Европа.
В България соя стартира да се култивира при започване на този век. Става въпрос за влакнестата соя, която е едногодишно растение, високо 25—200 см. Култивират се 4 подвида влакнеста соя — манджурска, японо-корейска, индийска и китайска. Най-голямо разпространяване има маджурската соя, от която са познати сортовете добруджанска соя, кубинска и други
Оризовият оцет служи за подправянето на разнообразни по тип ястия, само че най-много на свежи салати. Той се подготвя от ферментирал ориз или оризово вино и е изключително известен в Китай, Япония, Корея и Виетнам. В другите страни, като се изключи че се назовава с разнообразни имена, продуктът и наподобява друго.
Китайският оризов оцет е доста по-силен от този, създаван в Япония. Цветът му може да варира, само че нормално е обагрен в червеникаво до кафяво. И китайският, и японският оцет (особено вторият) имат по-сладък и мек усет от оцета, създаван на Запад и затова не могат да бъдат заместени качествено от него. Китайският оризов оцет се подготвя от huangjiu-тип оризово вино.
Инфо: www.gotvach.bg
